Несебър е единственият български град, член на организацията

  На 8 септември 2018 г. се навършиха 25 г. от създаването на Организацията на градовете на световно наследство. Несебър, като единственият български град, вписан в Списъка на световното културно наследство към ЮНЕСКО именно като град, а не с отделен паметник, също членува в тази световна организация.

i11
Организацията на градовете на световно наследство (на английски: Organization of World Heritage Cities) е основана на 8 септември 1993 в град Фес, Мароко. Нейното седалище е в град Квебек, Канада. По време на основаването и́ през 1993 г. градовете членки - 41 на брой, определят целите и мисията на организацията. На четвъртото Общо събрание в Евора (Португалия) през 1997 г. се подписва споразумение с ЮНЕСКО за съвместните им усилия за опазване на световното наследство.

Целите на организацията са да допринесе за изпълнението на Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство (Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство, приета от ЮНЕСКО през 1972 г.) и на Международната харта за защита на историческите градове. Тя насърчава сътрудничеството и обмена на информация и опит сред своите градове на регионално и международно ниво. Работи в тясно сътрудничество с други организации, преследващи сходни цели, като същевременно насърчава действията и усилията на градовете, разположени в развиващите се страни. Симпозиумите и конференциите на организацията се провеждат на всеки две години, в предварително избран за домакин град.

Несебър, като град под егидата на ЮНЕСКО, също е поканен да вземе участие в учредяването на Организацията на градовете световно наследство през 1993 г. в град Фес, Мароко, както и в последващите срещи, които се провеждат по цял свят.

Срещнахме се с трима местни жители, силно свързани с Несебър, които да ни разкажат както за тази паметна за града дата, така и за мисията и целите на Организацията и с какво участието в нея би било полезно за всички нас като българи. Това са инж. Константин Сукнаров, зам- кмет на Община Несебър между 1991 г. и 1995 г., присъствал като съучредител на симпозиума при създаването на Организацията на градовете Световно наследство /OWHC-ОГСН/ на 8 септември 1993 в град Фес, Мароко, Божин Джинков от Народно читалище „Месемврия 2015“ - единственият български участник на XIV-ия Световен конгрес на Организация в гр. Кьонджу, Корея през 2017 г., и инж. Георги Шишманидов – председател на Народно читалище „Месемврия 2015“. Техните лични преживявания и интересни разкази ни дават поглед не само върху важността на участието на Несебър в подобен вид организации, но и насоки какво още може да се направи, да се взаимства от добрите примери на други подобни градове, за бъде съхранена и доразвита уникалната идентичност на хилядолетен град като Несебър.

  1. Г-н Сукнаров, разкажете ни как така точно Вие бяхте избран за участник на събитието и станахте съучередител на организацията, какви бяха първите Ви впечатления?

Кметът по онова време - Страхил Ламбов, ми предложи да отида като представител на Несебър, защото той нямаше възможност да отиде лично. Пътуването ми премина от София, през Париж, след това – в Казабланка (много хубав и интересен град, между другото). Там ме очакваха на летището и с едно такси цяла нощ пътувахме до град Фес в Мароко (някъде около 300 км). Фес е много стар град (старата столица на Мароко), като самият град се състои от две части. Едната част е старинният квартал Медина, където уличките са много тесни – колкото едно магаре с товар да мине оттам. По това много прилича на Древен Несебър от времето, преди да изгори. В Медина също се развива търговия – има повече възрастни хора, вървят забрадени жени, има сергии, дюкяни. А за по-младите има нов град, те си живеят там. Също както в Несебър се получава тази тенденция, като този процес при нас се усеща особено през зимата – старият град Несебър става един „резерват“, вече няма много хора там.

i21
Аз бях единствен представител не само от Несебър, но и от Бургаски регион, и от цяла България въобще. Мога да кажа дори – единствен от целия бивш соцлагер.

Първата вечер ни поканиха на официална вечеря, имаше много гости. Направи ми впечатление изобилието от ястия – спомням си един огромен сребърен поднос с капак. Пъровото ястие беше морски дарове, завити в кора. След това ни поднесоха печени петлета, последваха печени агнета и изобщо трапезата беше отрупана с всякакви храни. Изключително гостоприемство и много любезни домакини – това бяха впечатленията ми още от първата вечер там. Като цяло спомените ми от Мароко (и от Казабланка, и от Фес) са като за едно много красиво и подредено място. Хотелът, в който бяхме отседнали, беше много стилен и комфортен. Имаше и басейн, който използвахме през свободното време. Там се запознах с групата от Берген, Норвегия. Те бяха 5-6 човека, като с тях беше и самият кмет на града.

С какви очаквания тръгнахте от Несебър и какво се случи на симпозиума?

Честно да си призная, в началото нямах много ясна идея какво ще се случва там, така че не тръгнах от Несебър с някакви конкретни очаквания. Но тогава се обърнах към Златин Чаушев и Димо Кожухаров (мои колеги от Несебър), за да поискам от тях рекламни материали, с които да представя Несебър на този симпозиум. Те малко на шега ми отговориха, че нашият град е световноизвестен и няма нужда от представяне. Оказа се обаче, че не е съвсем така. Разговарях лично с много гости от най-различни страни - това беше вече на втора среща, на която бяха дошли участници и от Сахара – разни вождове, със саби и интересни облекла, много впечатляващи. При един приятелски разговор с участник от град Морелия, Мексико, той ме попита от къде съм. Аз му отговорих: „От България“. Оказа се обаче, че той познава съседните ни страни – Гърция, Турция, Румъния, тогавашна Югославия, но за България не знаеше нищо. Имам усещането, че си помисли, че имаме нещо общо с Русия. Пита ме на какъв език говорим (не предполагаше, че има български език) и най-интересното беше, че ме попита дали не пием питиетата на екс (по руски обичай). Иначе професионалните ни разговори бяха много интересни и полезни, бяха насочени към това, как се справят с незаконното строителство. Но се оказа, че те нямат този проблем, просто правосъдната им система е обективна и няма как да се подмине законът.

Направи ми силно впечатление на тази среща и компютаризацията на информацията още в онези години. Всичко беше дигитално, на електронни носители. Още тогава много ми се искаше да постигнем това и в Община Несебър, но за съжаление, тогава нямаше такива предпоставки, защото все още беше много скъпо. Едва в наши дни това се случва лека-полека.

Кои лични срещи най-много ви развълнуваха, поддържате ли някои контакти и до днес?

Имаше една испанка, г-жа Пилар Фатас Монфорте от ИКОМОС. Във фоайето на хотела тя ме запозна с генералния секретар на ЮНЕСКО - Федерико Майор. Направи ми впечатление неговият изряден външен вид - пригладена прическа, костюм, риза, вратовръзка, панталонът му с остър ръб, лъснати хубави обувки. Това му казвам аз – „елегантен като испанец“. Освен това, г-жа Пилар ме покани да присъствам и на една вечеря с испански и латиноамерикански кметове – на Сеговия, на Толедо, на Саламанка, на Лима, столицата на Перу и др.– все световноизвесни туристически градове. Почувствах се изключително горд, че бях сред тези хора.

Друга интересна среща, която си спомням, беше с кмета на град Катманду, Непал. Не си спомням сега точно, но мисля, че дори бяхме настанени с него в една стая. Двамата се разхождахме по пазарите, за да купуваме подаръци. Там златото е истинско, 18 карата, и е подарък, който си заслужава човек да купи. С него наистина направихме голямо приятелство, той ме покани да му отида на гости в Катманду. Даже си спомням след години имаше една конференция в Истанбул и той ми предложи да отида там да се срещнем. Но в онези години не беше толкова лесно, както е сега – взимаш един автомобил и си там. Освен това финансите бяха доста ограничени, да не кажа – изобщо липсваха.

Какво разказахте на останалите участници за Несебър?

Разказах им за хилядолетната история на града, за всички периоди, през които е преминало развитието на Несебър, както и това, че все още има остатъци от тези исторически времена. Тъй като майка ми е родом от Несебър и аз съм израснал в този град, си спомням, че ние още като деца, играейки си между църквите и по бреговете на полуострова, сме намирали различни дребни останки, кости и какво ли още не. После, след години, си спомням и за свлачищата по крайбрежието, а аз лично съм участвал в брегоукрепването на Стария град.

Защо е важно участието на Несебър в тази организация днес и какво може да се направи, което да бъде полезно за града?

Според мен, тогава, в онези години, като че ли не се осъзнаваше много, че на Несебър трябва да се прави много по-мащабна реклама. Надявам се днес това да се осъзнава в по-голяма степен. Това е изключително важно нещо, което всички хора в Несебър трябва да знаят. Както разказах по-горе за мексиканеца, има все още много хора, които едва ли знаят къде е България, камо ли Несебър. В това отношение по време на симпозиума много ми помогнаха рекламните материали, които раздадох.

Друго, което мисля, че може да се направи, е да се осъществява по-активна връзка с хората по „върховете“ – на ЮНЕСКО и на други подобни организации. Да се знае, че Несебър го има, че тук се прави нещо и може би така ще дойде и някаква по-голяма помощ за нас. Защото в момента се разчита предимно на държавна помощ и то за обществените паметници на културата. А за частните – няма никакви субсидии. А за собствениците на такива имоти това е важно – от една страна хората са ограничени, че не могат да предприемат каквито си поискат ремонти, а от друга – трябва да се поддържа съответния обект, така че той да бъде привлекателен и атрактивен за туристите.

Разкажете интересни впечатления извън симпозиума?

i21ai22Мога да споделя това, че мароканската архитектура е много интересна.

Къщите са обърнати „навътре“ – имат вътрешен двор и това пространство понякога е покрито, а друг път – не. Но там се избягва пряката слънчева светлина. И няма много прозорци – по едно малко прозорче, по една метална врата – и това е. Домът е крепост. Направиха ми огромно впечатление ръчно изработените килими, много високо качество. Дори в една къща видях същият ръчен стан, какъвто имаше и моята баба навремето. Също така намерих и големи прилики в кухнята – единият ден си поръчах леща, мога да кажа, че на вкус беше същата като нашенската.

Друго интересно, което съм запомнил, са кактусите, от които се прави текилата. Там има много маслинови имения, земята е кафява, почти няма зеленина. А самите тези имения са оградени с кактуси с огромни бодли – като шишове. Тук-там този кактус цъфти и има някакъв плод, бих го оприличил на киви. Тези плодове се продават по улицата, разрязват ги на място и така си го изяждаш. Та от това „нещо“ се прави и текилата.

  1. Г-н Джинков, какво Ви мотивира да тръгнете на толкова дълъг път?

i31
Първо искам да спомена, че за тази организация аз знам от моите приятели Деян Ламбов, Димо Кожухаров и Стоян Голев, които бяха на конгреса през 1997 г. в град Евора, Португалия. Аз самият имах огромно желание да присъствам през 2007 г. на конгреса в Казан, столица на Татарстан, част от Руската Федерация. Но за съжаление тогава не успяха да се съберат средства и това не се случи. И така, след 20 години, с помощта на събрани средства от приятели, успях да отида на конгреса в Република Корея, град Кьонджу. А защо точно аз ли? Защото Народно читалище „Месемврия 2015“ получи специална покана за участие на този конгрес и аз като член на читалищното настоятелство се регистрирах за участие и така тръгнах.

Трудно ли се стига до Корея, с какво Ви изненада гр. Кьонджу и напомни ли Ви с нещо за България?

За самото пътуване търсих няколко възможности. Все пак гледахме да не надхвърлим определен бюджет, така че вариантът, на който се спрях, беше полет София-Рим, Рим-Сеул, и от Сеул - с влак до град Кьонджу. Направи ми много добро впечатление, че навсякъде във влаковете имаше информация на големи екрани за спирките – на корейски, английки, китайски и японски (това е фрапираща разлика с нашите влакове, където се налага да питаш едва ли през прозореца на коя гара се намираш). Така стигнах до гара „СинКьонджу“, което в превод означава „Нов Кьонджу“. Там ме очакваха представители от инициативния комитет, регистрираха ме и с автобус ме отведоха до хотела.

Самият конгрес се проведе в конгресен център „Hwabaek International Convention Center- HICO“ (в превод „племенен съвет на вождовете“), находящ се в близост до едно езеро. Много се впечатлих, че още на входа ме посрещна лично кметът на град Кьонджу - Чой Ян-сик (Choi Yang-sik) - от този паметен момент имам и снимка.

i41

Кметът на гр. Кьонджу - господин Чой Ян-сик и Божин Джинков, 30 окт. 2017 г.

Град Кьонджу мога да го оприлича като българския град Велико Търново. Повече от 7-8 века в бил столица на Обединена Корея. Има няколко неща, поради които този корейски град попада в листата на ЮНЕСКО – едното е историческият център на Кьонджу, другото е манастира Булгукса и още няколко манастира. Интересно е, че още през първия ден от престоя ми имаше посещение до този известен манастир и макар че поради объркване изтървах автобусчето за там, организаторите се погрижиха аз, както и още областният управител на град Катманду, представителя от град Казан и началникът на културния отдел от град Рига, Латвия – също закъснели за тръгването, да ни отведат до обекта с осигурено такси и корейска преводачка.

Много силно впечатление като цяло в Корея ми направиха полицаите – едни такива чисти младежи и девойки, чиито лица някак изглеждаха много искрени.

Друго интересно нещо, което бих споделил за Корея, е посещението ми в Сеул. Там видях модерната статуя, издигната в чест на световноизвестния хит на южнокорейския рапър Сай - "Gangnam Style". А като влязох в тамошния мол, видях, че вътре има огромна библиотека,а не просто книжарница. Общо три бяха точките, които посетих в Сеул – тази прословута статуя, центъра на града и паметника на загиналите в Корейската война.

Трудно ли е да бъдеш единствен български участник на подобен световен форум? Каква беше основната тема на конгреса и как тя се отнася към днешния ден на Несебър, какво научихте по време на престоя си там?

Искам тук да благодаря на всички, които помогнаха материално и морално това пътуване да се случи. Радвам се, че все пак имаше представител от Несебър, макар че на такива форуми от световно ниво се явяват поне по 2-3 души, представители от един град. Тъй като на такива мащабни събития присъстват десетки участници, физически е невъзможно да направиш контакт с всички тях. Също така почти винаги има и един човек, който изпълнява технически функции – прави снимков материал от посещението.

Направи ми впечатление, че през деня на срещите участниците бяха в официални облекла, а на вечерните събития повечето от тях бяха в традиционните си национални носии.

Основната тема на конгреса беше „Културното наследство и местните общности: способи за привличане на местните общности“ ("Heritage and Communities: Tools to Engage Local Communities"). Първото, което се засегна, бе опазване на наследството, второ – популяризиране сред местното население, и трето – привличане на туристи. Имаше и много интересни доклади за участие на местната общност – например с фестивали, различни програми и т.н. Беше интересен докладът на представителя от град Тарагона, Испания, а също така и този на г-жа Нурхани Хаджи Мурди – директор на Департамента на културното наследство на град Джорджтаун, Малайзия.

Направих и лични контакти с представители от Сингапур, Рига, Краков, Варшава и други. Като продължение на тези контакти, Народно читалище„Месемврия 2015“ получи покана да вземе участие в конференция в Краков през март тази година. Темата беше „Посетители и местни хора“ ("RESIDENTS AND VISITORS. In search of quality and comfort") - тази конференция е прелюдия към следващия конгрес на Организацията на градовете Световно наследство, който ще се състои през юни 2019 г. в град Краков. В Краков ми направи огромно впечатление инициативата „Нощен кмет“,представена от "Нощния кмет" на Амстердам Мирик Милан, която подпомага младите хора, желаещи да се отдадат на нощни забавления. Тази идея е в помощ на младите хора и е приета в много градове, като Амстердам, Париж, Тулуза, Ню Йорк и др.

i51

Генералният секретар на Организацията на градовете на Световно наследство Денис Рикард и Божин Джинков в Краков, март 2018 г.

Като извод от моето посещение в Кьонджу искам да споделя гордостта си, че Несебър е наравно с всички тези световноизвестни градове. И особено, когато виждаш как всички тези високопоставение личности те приемат като равен с тях, макар че те срещат за първи път.

Бихте ли тръгнали отново, кого бихте взели със себе си?

С най-голямо удоволствие. Трябва да има някаква приемственост и тези контакти да се надграждат. Както се вижда, за 25 години от съществуването на Организацията на градовете Световно наследство има представители по конгресите, които са едни и същи през всички тези години. Така че е добре ние да поддържаме добри и активни отношения с тях. Особено сме горди, че след посещението ми в град Кьонджу, Народно читалище „Месемврия 2015“ е включен в листата на контактите на Организацията на градовете световно наследство за Несебър, което за нас е огромна чест.

  1. Г-н Шишманидов, как се роди идеята за Народно читалище „Месемврия 2015“, каква е Вашата кауза и как намерихте съмишленици?

През ноември 2014 г. бях поканен да бъда учредител на едно народно читалище в София. В началото бях изненадан, че все още се създават нови читалища, но след като поразмислих, разбрах, че читалището е това, което е запазило нашата идентичност още от Възраждането и че това на практика е нещо, което никога не отмира. Така че фактът, че се създават нови читалища, е наистина прекрасен. Така ми дойде идеята за съдаване на ново читалище и в Несебър, намерих съмишленици за тази идея и с общ ентусиазъм през 2015 г. създадохме Народно читалище „Месемврия 2015“.

Целите на всички нас от читалището са да допълним културния облик на града с нови, по-различни инициативи, както и за утвърдени вече събития, които могат да се случат и в по-различен вариант. Освен това читалището трябва да дава една свобода на духа и всеки един гражданин има нужда от тази интелектуална изява. Особено важен факт за нас е, че българското народно читалище (заедно с „Бистришките баби“) като форма на културна изява и добра практика, е включено под егидата на ЮНЕСКО. А ние все пак сме жители на град световно и културно наследство. Затова и участието на срещи, конференции, симпозиуми на световно ниво е много важно.

Защо си струва усилието в Несебър да има още едно читалище и то малко по-нетрадиционно от общоприетия вариант?

За мен читалището не е само развиване на някакъв вид самодейност, а трябва да има много по-широк кръг от занимания. Това се опитваме да направим и ние. Ще дам няколко примера. Спонсорирахме отпечатването на книгата на Васил Стефанов – Слона, чието творчество е тясно свързано с Несебър. Също така има доста успели хора от Несебър, които вече са достигнали развитие на световно ниво. Това е един много полезен урок, който успелите несебърлии могат да споделят с останалите – откъде са тръгнали, как са стигнали до този етап на развитие и т.н. Тази информация е особено полезна за подрастващите в момента. Имам такъв личен пример, с моята дъщеря. През 2005 г. в Несебър се проведе един фотопленер в града. Тогава тя взе участие и така се запали по фотографията. Само след наколко години на един национален фотоконкурс спечели първото място с доста сериозна парична награда. Затова ми се иска по някакъв начин да можем да помогнем на младите хора да намерят своя път в живота, това ще бъде и огромно удовлетворение за самите нас. А и всички наши съграждани, които имат желание за изява, имат възможност да го направят в нашето читалище – при нас няма възрастови граници.

Как се справяте с предизвикателствата на финансирането?

Това е доста интересна тема за нас, защото ние не получаваме нито държавна, нито общинска субсидия. Дори помещението, в което осъществяваме мероприятията си, сме го наели. Цялото финансиране се осъществява чрез членския внос и дарителството на граждани. Но след като вече три години ни има и продължаваме дейност, значи има начин всичко това да просъществува.

Кои са хубавите неща, които отчитате през тригодишния период на съществуване на читалището?

Хубавите неща, които са се случили за тези три години, са доста. Имахме няколко представления на детската театрална школа, които бяха много високо оценени от всички наши съграждани. Също така мога да отбележа срещата с астронома Димитър Съселов (родом от Несебър), сега професор в Харвардския университет, на която в нашето малко пространство събрахме над 100 човека. На тази среща присъства и отборът по физика на ППМГ '“Никола Обрешков“ - гр. Бургас. Спомням си тогава един от учениците ми зададе въпрос, защо проф. Съселов изнася лекция точно в Несебър? И всъщност това дете остана много изненадано от факта, че такъв велик учен е поел своето развитие от малък град като Несебър, и сподели, че е слушал негова лекция в САЩ.

i61

Проф. Димитър Съселов и инж. Георги Шишманидов по време на срещата в Несебър

Друга интересна среща, която проведохме през февруари в Бургас, беше с д-р инж. Борис Врацов, на която отново присъстваха ученици от ППМГ '“Никола Обрешков“. Темата на срещата беше „Въведение в нанотехнологиите, постижения и тенденции“. Тази тематика впечатли изключително много всички присъстващи, защото това са съвременни технологии, от които днешните младежи живо се интересуват. Като последствие от срещата, през ноември тази година предстои да посетим лабораторията по нанотехнологии в Холандия. Сигурно на учениците ще им бъде много интересно, защото това е абсолютно стерилна стая, в която се влиза само със специално облекло. Искрено се надявам някое дете да се „запали“ по тази наука и да популяризира името на България по цял свят.

Срещате ли някакви трудности в дейността си?

Трудности винаги има, но пък ако беше много леко, сигурно нямаше да е толкова интересно. Да не акцентираме само върху финансовите проблеми. Повече според мен трябва да се обърне внимание и да се положат усилия в популяризиране на читалищната дейност – с интересни мероприятия, с които да можем да приобщим и тийнейджърите. Желанието на всички нас от читалището е да се направи една информационна мрежа, чрез която да се обявяват събитията в целия Бургаски регион. Има доста интересни събития, които поради липса на информация имат ниска посещаемост, а научавайки след това за тях, хората съжаляват, че не са успели да присъстват.

Какво бихте си пожелали занапред?

В по-общ аспект си пожелавам в България да има все повече нови читалища и ние много бихме се радвали, ако с нашия пример успеем да вдъхновим повече хора. Към момента поддържаме контакти с много читалища от цялата страна – „Читалището“ от София, читалище „Св.св. Кирил и Методий- 1894” - Тополовград, читалище „Стара Варна“, а така също и с „Хамалогика“ - Бургас и много други.

В по-конкретния случай си пожелавам да можем да осъществим още много интересни събития, да имаме по-голяма подкрепа и съпричастност както от жителите на града, така и от администрацията и други организации със сходна просветна дейност.

Снимки: НЧ "Месемврия 2015", Организация на градовете на световно наследство, wikipedia и личен архив

Автор на материала: Ваня Аврамова

pokana   ПОКАНА
   Читалищното настоятелство на Народно читалище „Месемврия 2015“ – гр. Несебър със         седалище гр.Несебър, ул. „Месамбрия“ №18, кани членовете на читалището на основание на   чл.15 от Закона на народните читалища и чл. 29 от Устава на читалището на редовно общо     събрание за избор на органи на читалището : Настоятелство и проверителна комисия.   Събранието ще се проведе на 13.10.2018 г. от 14,00 часа в клуба на читалището в град   Несебър-Нова част, ул. „Христо Ботев“ №10 „а“ и ще протече при следния дневен ред:
 1. Отчет на Председателя на читалището за мандат 2015-2018 г.
 2. Отчет на Проверителната комисия
 3. Избор на Настоятелство на читалището
4. Избор на Председател на читалището
5. Избор на Проверителна комисия
6. Избор на Секретар на читалището
7. Предложения за промяна в устава
8. Разни
В случай, че в обявения час са се явили по-малко от половината от имащите право на глас членове, на основание чл.15, ал. 3 от Закона на народните читалища събранието се отлага с един час за 15.00 часа.

Снимак: кадифекрафт/ком

Дружество на несебърските художници и ПРИЯТЕЛИ ще представят произведенията си: Маслени и акварелни картини, иконопис, керамика, авторски бижута, арт кукли и играчки.... Процент от продажбите ще бъде в подкрепа на Петя. За доброто настроение на гостите и участниците ще се погрижат нашите приятели от The Band With No Name. Откриването е на 05 април от 18.30ч.

Руан Аиор

"Месемврия 2015 - Ryanair" ще се казва вече второто несебърскo читалище

 След успешна пререгистрация, второто несебърско читалище ще добави към   старото си название и Ryanair. Новината бе съобщена на специален брифинг, състоял се на първи април, от госпoжица Моли Малоун, говорител на ирландския нискотарифен превозвач  Ryanair. На брифинга допълнителна информация бе съобщена от господин Езоп Месемврийски, говорител на НЧ " Месемврия 2015 - Ryanair ". Договорър за сътрудничество и спонсорство включва предоставянето на 2015 безплатни самолетни билета за полетите на  Ryanair от новата им база, извършваща вече полети от края на м.март от летище Бургас. От своя страна НЧ "Месемврия 2015 - Ryanair" ще предостави 2015 безплатни нощувки на пътниците на авиокомпания Ryanair. Заявленията за безплатни билети за полетите на Ryanair ще се приемат всеки ден от 06:00 до 7;:0 часа в клуба на НЧ "Месемврия 2015 - Ryanair"!

Побързайте, билетите са ограничени - само 2015 бройки!

На 1 април  (неделя) 2018 г. от 16:30 часа в клуба на Народно читалище "Месемврия 2015" , ул. "Христо Ботев" 10А, гр. Несебър, Нова част, ще се проведе ВТОРАТА сбирка за изучаване на песента "Родовете". Всеки е добре дошъл да се включи!

Страница 1 от 3

Народно Читалище Месемврия 2015. All Rights Reserved. © 2017